Така убива Аутизма

Така убива Аутизма

Така убива Аутизма
притихнал в ъгъла и сам,
стоварва мощна сила,
без капка угризение и срам.

Очаква те, разперил длани,
озъбен и зловещ.
Гори със пламък топъл, парещ
като на гроб не угасена свещ.

А ти, в началото не подозираш,
дори отваряш му врата
на този гост неканен
подаваш си приятелски ръка:

– Здравейте, останете,
ще Ви направя чай.
– Палтото си свалете,
запознайте се със моя Николай!

– Навърши три, усмихва се, очаква,
но нямам време за игри.
-Работя, готвя, а нали е есен
не можем навън – не спира да вали.

От този ден омразен,
обръща се света.
И няма вече ъгъл празен,
във който госта да не се стаи
и няма вече мост запазен,
който да не изгори.

Пълзи, напредва бързо,
достига клетките, ума.
Превзема вените далечни,
пулсира живо с лекота.

И скоро Николай изчезва…
Остават само викове и тишина,
a някъде ограбен спомен
за слънчево момче през есента.

Автор: Зорница Иванова
2.02.2022г.
гр.София 

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.