Слонът в стаята

Слонът в стаята

Най-често към мен се обръщат семейства с деца над 5 годишна възраст. За АВА науката възрастта не е от ключово значение, но за когнитивното и комуникативното развитие на детето е. Или казано по друг начин, АВА може да се прилага успешно с хора на различни години, но не всяка цел е постижима на всяка възраст. Ето защо е изключително важно да се действа възможно най-рано като се приеме фактът, че детето има трудности, вместо те да се отричат, да не се виждат и да се убеждават всички, че всъщност няма никакъв проблем.

Процесът на приемане е труден и понякога бавен, но в интерес на детето е да се премине по-бързо от гняв, отричане, пазарене и депресия към действия, тъй като календарът и часовникът не могат да бъдат спрени и времето си минава.   

Ето и няколко от основните заблуди, в които родителите се потапят:

Тези проблеми ще се израснат – в зависимост от проблема има и такава вероятност, но подчертавам, че това е само вероятност и само в някои от случаите. Какво става обаче, ако не се израснат и до кога се чака това да се случи?

Всички ме мислят за луда и прекалено фиксирана в детето – от опита, който имам до момента, почти не съм се срещала с майка, която да вижда, че детето има трудности и такива всъщност да няма. Ако нещо притеснява родителя, то това означава, че проблем има. Вярвайте на себе си.

Прилича на дядо си, той беше с такъв опак характер – често в семейството ще открием роднина с по-труден и особен характер, но това не обяснява тръшканията, липсата на функционална игра, трудностите със съня, храненето и самообслужването, липсата на интерес към връстници, повтаряемите поведения и други прояви у детето. Най-вероятно дядото с лекота е преминал през всичко това, просто си е малко „чешит“ J, но при детето с прояви от аутистичния спектър, зодията, характерът и колко голям инат е нямат никакво отношение с трудностите му.

Приятелите ме успокояват, че всичко е наред и няма проблем – приятелите са затова, да са в труден момент до нас и да ни успокоят. Често обаче това забавя процеса на приемане и техните най-добри намерения подтикват отлагането на търсене на помощ. Ако Вие се притеснявате за нещо, потърсете съответния специалист и обсъдете притесненията си с него.

В детската градина ще се оправи – посещението в масова градина е важно, но не на всяка цена и при всички случаи. Дете, което проявява агресия или автоагресия, не говори, не играе  с другите деца, няма интерес към тях и не се включва в общите занятия, има голяма вероятност изискванията и рамката на една такава среда да го изнервят повече, отколкото да му помогнат. Учителите в градините не са специалисти и дори и да имат най-добрите намерения да помогнат, не могат да се справят. По-ефективно би било да се работи в посока готовност за включване в такава среда.

Може да говори, но не иска – тази заблуда идва основно от факта, че понякога детето казва някоя дума/сричка, но много рядко и нестабилно. Истината е, че това не е функционална комуникация и за да бъде такава, всеки път, когато детето иска нещо трябва да каже дума. Всяка друга вокална продукция има неконтролирана проява и съответно не е със стабилна комуникативна функция. Ако се осланяте на тази заблуда, твърде вероятно тя да е валидна и в бъдеще и така да обяснявате липсата на реч и при 15 годишния си тийнейджър.

Не е спал добре/Не се е нахранил/Изморен е – сънят, храната и почивката са важни, за да функционира организма и за да сме спокойни. Липсата им може да има отношение тук и сега, но не обяснява много от трудностите при детето като: невъзможност за комуникация и имитация, трудности при следването на вербални инструкции, редуцираният очен контакт, липсата на реакция при повикване по име и др. Режимът за сън и хранене е много важен, но дори и да е добре установен, няма да помогне за преодоляване на някои трудности, ако не се работи със специалист.

Всяко дете се развива различно – това е така, но в педиатрията, както и в детската психология се разглеждат конкретни периоди, в които се очаква конкретни неща да се случат и са общовалидни за всички. Ако не са се случили или закъсняват, по-добре е да се действа, вместо да вярваме, че детето е твърде различно и развитието му ще ни изненада.  

Педиатърът не вижда проблем, значи проблем няма – възможно е лекарят да не отчита нищо нередно във връзка с физическото развитие на детето, но това не означава, че всичко върви гладко. Педиатърът среща детето рядко за няколко минути и следи конкретни параметри. Вие като родител прекарвате много повече време с детето и ако нещо Ви притеснява, то означава, че имате нужда от допълнителна консултация.

 Скучно му е, затова не си играе с играчките и другите деца – скучни играчки, както и скучно детство са оксиморони – взаимоизключващи се думи. Оставете едно дете в стая с други деца пред кош, пълен с играчки и наблюдавайте. Всяка секунда нещо ще се случва и измисля. Ако детето не играе, това не е защото му е скучно, а най-вероятно не знае какво да прави и как да комуникира.

 Не се заблуждавайте, че нещата ще се самослучат, времето е ваш враг – действайте и не отлагайте консултацията със специалист.

*„Слон в стаята“ е англо-саксонски израз, който означава, че има някакъв огромен проблем, голям колкото „слон в стаята”, но ние не искаме да го видим.. 

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.