Реч и комуникация – две страни на една и съща монета?

Реч и комуникация – две страни на една и съща монета ?

Винаги в края на първоначалната среща с родителите, задавам въпроса „Какви са Вашите очаквания към мен и към АВА сесиите?“. Над 80% от родителите отговарят „Детето да проговори!“. Съвсем очакван отговор, предвид факта, че семейството се обръща към специалист, тъй като детето има сериозен дефицит в тази област. Може би мога да преброя на едната си ръка случаите, в които отговорът е бил „Детето да комуникира“. Това ми даде идея днешната тема да е посветена на двата титана: Реч и Комуникация.

Правя една уговорка: аз не съм логопед и всичко, което пиша, както и това което прилагам в работата си са АВА техники. Този материал няма за цел да се противопоставя на съществуващите логопедични теории за развитие на речта и комуникацията, а да запознае читателите с АВА перспективата по темата J

Вербалното поведение в АВА се определя предимно според функцията, а не според формата и структурата (Skinner, 1957) Всъщност това, което ни интересува е причината. Дали детето ще каже „банан“, когато е гладно и иска банан, дали ще плаче и сочи към банана, дали ще направи жесто-мимичен знак за банан, дали ще подаде картинка с нарисуван банан или ще напише „банан“, това са все примери на вербално поведение. Общото е функцията: детето е гладно и иска да яде банан. Вербалното поведение включва вокално поведение (реч) и не вокално поведение (картинки, жестове, надписи и т.н.), както и социална интеракция между говорещия и слушателя. Така, че ДА комуникацията не е само вокална. Комуникацията може да бъде чрез картинки, жестове, посочващ жест, устройство и др. И пак подчертавам: вербалното поведение не е само вокална реч!

За децата, които имат затруднения с вокалната реч, трябва да изградим среда, подпомагаща тяхната комуникация. Това се случва чрез създаване на множество възможности за вербално поведение в ежедневието на детето като включим интересни за него играчки, предмети, материали и дейности.

Ето няколко клопки, които биха могли да попречат на комуникацията:

• Всичко в дома, което детето иска и харесва е лесно достъпно за него. Ако това е така, защо детето да комуникира и да изразява нуждите си? Например, когато е гладно, детето само си отваря шкафовете и си взима всичко, което иска.
• Предугаждаме всяко желание на детето и понякога го засищаме с храна и напитки, играчки или дейности, тъй като си мислим, че може би детето би искало това. Не отчитаме текущата мотивация на детето, а действаме спрямо нашето усещане от какво детето би могло да има нужда.
• Не даваме пространство на детето да прояви желанията си и му задаваме непрекъснато въпроси, на които сами си отговаряме. „Гладен ли си?“, Ще ти дам малко бисквити“. „Искаш ли да си играеш с топката?“, „Хайде, ето ти топката“.

Среда, която е благоприятна за комуникация е тази в която:

• създаваме множество възможности детето да си поиска това, от което има нужда и имаме контрол над нещата, които харесва, за да провокираме вербално поведение.
• създаваме пространство детето да изрази желанията си (не е нужно вокално) и се ръководим от неговата мотивация.
• очакваме инициативата от негова страна и подкрепяме всяка дори и малка стъпка в посока на самостоятелно вербално поведение

За да провокираме детето да комуникира, можем да приложим някои хитринки, като например:

• Дръжте любимите лакомства и храни на детето в прозрачна кутия с капак, така че детето да вижда какво има в нея, но да не може да я отвори. Така, детето ще има нужда от Вас и това е чудесна възможност за комуникация.
• Ако детето обича солети, не му давайте целия пакет. Дайте му една солета и така ще има достатъчно възможности детето да комуникира за всяка следваща.
• Ако детето харесва играчки със светлина, музика и движение – пуснете я вие, след което натиснете копчето, за да спре и изчакайте детето да прояви отново интерес към играчката. Още една възможност за комуникация!
• Поставете харесвана от детето играчка някъде на високо – например на рафт, който детето да вижда, но да не може да достигне – още една ситуация, в която ще има възможност да комуникира.
• Използвайте всяка спонтанно възникнала ежедневна ситуация и я превърнете във възможност за вербално поведение. Например, ако детето обича да излиза – помогнете му да си обуе едната обувка и изчакайте да инициира комуникация за другата.
• Важно е да използваме САМО храни, напитки, играчки, предмети и дейности, които детето харесва и би искало да получи.
• Контролирайте средата, така че детето да получи това, което иска, но в малко количество, за да има нова възможност за комуникация. Например, ако харесва да рисува: дайте му лист, но не му давайте маркери; ако харесва мехурени балончета: дайте му дръжката за балончетата, но не му давайте шишето с течността, ако е жадно: извадете кутията със сок, но не давайте чаша и т.н.

Имайте предвид, че невротипичното дете има стотици комуникативни възможности всеки ден! Защо с Вашето дете да не е същото???

Комуникацията е нещо, което се случва всеки ден, през целия ден. Това не е урок, който трябва да провеждаме 2 пъти на ден по 10 минути….. Помислете за себе си: как ще се почувствате, ако имате възможност да изразите желанията си само между 9.10 и 9.20 сутринта във вторник и петък?

Знам колко забързано е ежедневието днес и колко по-лесно е да дадем на детето всичко, от което то може би би имало нужда във всяка ситуация: да го облечем ,да го нахраним, да му предложим 10 различни играчки и да го обслужим. Но това е „мечешка услуга“ J От сега нататък, изчаквайте детето, дайте му пространство за инициация и за комуникация. Повярвайте, никой няма да Ви обвини, че сте лош родител, защото изчаквате и давате пространство на детето си да комуникира. Напротив, парадоксалното е колко често чувам репликите „свръх протективен родител“, „майка орлица“ и „майка, залепена за детето си“.

Действайте от днес! Не го отлагайте за утре! Утре са стотици изгубени вчерашни възможности за комуникация, с които детето Ви се отдалечава от така желаната цел!

А всъщност каква е целта? Да, може би целта е детето да проговори, но истината е, че дори и да не проговори има алтернативни методи то да се изрази: PECS, жесто-мимичен език, устройства за комуникация. Стойностната функция на комуникацията, всъщност не е за Вас като слушател, а за детето като „говорител“. Смисълът е в това всеки човешки индивид да има сигурност, че в момента в, който свари в себе си желание, болка, нужда, той да може да го изрази и да знае, че ще бъде разбран, ще му се откликне и ще му се помогне. Не по-маловажно е спокойствието, че Аз мога да имам контрол над ситуацията и това, което искам и отправям като желание към другия.

А сега си представете свят, в който разчитаме само и единствено на представата на другите за нас. Свят, в който няма комуникация и всичко зависи от другия, а не от мен, тъй като няма как да се изразя какво искам…. Страшно, нали?

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.