Мълчаливият крал

Мълчаливият крал

Много често, когато отговоря на въпроса с какво се занимавам, получавам следната реакция: „Ооо, това е много трудно, аз никога не бих могла! Как го работиш? Не ти ли е жал за децата?“.

С годините си изработих отговор, който удовлетворява всички – всъщност, знам какво правя и знам, че ще има резултати и подобрение и че може би ще има падения, но помагам за положителната промяна в семейството, която е процес и ще се случи и това прави работата ми лесна и желана. След, което шеговито добавям „На мен пък, твоята работа ми се струва трудна и никога не бих правила J“.

Остава, само че една част от отговора, която запазвам за себе си… истината, че най-много ми е жал за родителите. Те са тези, които преминават през най-големите трудности, страдание и тъга.

Във всички домове, които съм посетила до момента, наблюдавам една и съща тенденция: родителите са заложници на детето с аутизъм. Звучи сурово, но е факт. Колкото и малко да е детето и каквито и да са неговите трудности, то е Кралят, който диктува ежедневието на всички в къщата. Често Кралят управлява, без дори да може да говори.

Не рядко ми се случва, дори да не питам къде ще прекарат семейството празниците/ваканциите, тъй като знам отговора – „вкъщи“. Поради поведенческите прояви на хората от аутистичния спектър, пътуванията са кошмар, ходенето и посрещането на гости – предизвикателство, а излизането на заведение с приятели – повод за скандали. Мълчаливият крал има негов начин на властване, който подчинява всички само с няколко трика, които добре е усвоил в стремежа си да стане точно това, което иска. И парадоксът е, че колкото и да му се угажда, колкото и да се съобразяват всички и всичко с него, проблемните поведения не само че продължават, но и се увеличават.

Но така е с властта – тя увлича и става все по-сладка. Мълчаливият Крал знае от опит, че ако една криза и тръшкане не бъдат наградени, то това е защото не са достатъчно силни и продължителни. Мълчаливият Крал знае от опит, че рано или късно ще се удовлетвори всяко негово желание, което в повечето семейства е със статут на закон, само и само „мир да има“. Мълчаливият Крал знае от опит, че ще му се подчинят. Без да каже и една дума! И така лека полека родителите се превръщат от авторитети в безвластни пазители на царството на Мълчаливия Крал.

Има как нещата да се променят и това ще се получи чрез поставянето на твърди граници, които да се отстояват, без да се награждават проблемните поведения т.е. чрез поведенческите кризи, детето ще спре да получава това, което иска, а ще го получи чрез други социално приемливи поведения.

Много родители се страхуват да наложат авторитета си, тъй като им е жал за детето, но това не е добра услуга за самото дете – него нищо не го боли, облечено е, нахранено е, топло му е и ако Вие наложите граници, това не означава, че го обичате по-малко. Означава, че поставяте началото на стратегия за отглеждане и родителстване, която в най-голяма степен свидетелства за любовта Ви, тъй като Ви е грижа за бъдещето на най-ценното – Вашия Крал.   

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.