Моят дом е моята крепост

Моят дом е моята крепост

Моето работно място е домът на детето. Не го заменям за нищо на света и искам съвсем искрено да споделя защо.

Дълги години работих в център, в който провеждах сесии с децата, имах чудесни условия с много материали и играчки, кухненски кът, удобен градски транспорт и прекрасни колеги. Само че нещо ми липсваше. Трябваше ми време да разбера какво и чак, когато поех по собствения си професионален път, разбрах – липсва ми естествената среда на детето: неговото семейство и неговият дом. Осмеляването да „влезна“ в дома и семейството на децата, с които работя не стана бързо и изискваше моята и тяхната готовност.

Откакто прекрачих прага на първото жилище, минаха почти две години и вече имам „ключ“ към много врати, които се отвориха широко и гостоприемно и зад, които се случват резултатите и напредъкът.

Ето моя списък с позитиви в полза на работата в дома на семейството:

• Един от най-важните аспекти за напредъка на детето (независимо от диагнозата и от наличието или липсата на такава) е включването на родителите. Когато провеждам АВА сесиите там, където детето живее, родителят винаги присъства. Дори често се случва да са мама и тати или да се редуват. Много се радвам и на любознателни баби и дядовци, особено ако те имат роля в отглеждането. Това е прекрасна възможност да науча фамилията как и какво да прави с детето, както и много ефективен начин да се предаде знанието. Признавам си, че на предишното работно място въпросът „Какво да правя с него/нея вкъщи?“ ме изнервяше – нямах време да обяснявам подробно, тъй като другото дете вече чака; дори и да дам подробна обратна връзка, често родителят кимаше тъжно с реплика „да, ама в къщи това не се случва“; нямаше как да демонстрирам директно АВА техниките и работата си оставаше на парче колкото и добри резултати да съм имала в сесията.
• Родителят е участник, а не само ученик. Разбира се родителят може да се покани в сесията, която се провежда и извън дома, но при мен в центъра, в който работих се получаваше нещо като обучителен урок: разказвам и показвам какво правя аз или те ме наблюдава, без да остава време и пространство за прякото им включване в процеса. В дома на семейството много по-бързо започвам да поставям родителите в моята роля, а аз започвам да ги наблюдавам и напътствам в прилагането на АВА.
• Обикновено малките деца, които нямат опит с раздялата с родителите, могат да прекарат цялата сесия до вратата в плач. Вкъщи това не е така – детето е много по-спокойно и доста по-бързо може да се премине към същинската работа, тъй като период за адаптация не е необходим.
• Могат да се обхванат множество дейности, които се случват в ежедневието: много често децата, с които работя имат трудности с обличане, събличане, тоалет, хранене, сън. Всичко това се случва в определени времеви интервали и е много по-естествено да науча детето да се храни на масата, когато е време за обяд, отколкото като безсмислена самоцелна задача.
• Връзката с родителите, доверието и съдействието от тяхна страна се случва много по-бързо и са по-силни и стабилни.
• Спестяват се огромни логистични усилия на родителите, когато аз посещавам дома им. Много от децата обикалят цяла София на различни терапии и специалисти, което в голяма степен краде от времето за други дейности и родителят се превръща в нещо като куриер J чиято цел е само да стигне на време от точка А до точка Б.
• Отговорността за целия процес на работа е моя! Когато работя в къщата на детето, аз разговарям с родителите, аз правя оценката, аз изготвям индивидуалната програма, аз отговарям на въпроси, аз обучавам и наблюдавам аз провеждам сесиите. За мен това да не се крия зад екип и да не размивам отговорността между различни колеги, всъщност е плюс.
• Няма разсейващи фактори за терапевта. В центъра, в който работих имаше много изкушения, на които от време на време се поддавах: забавен разговор с колегите, телефонно обаждане, кафето с хубавото капучино отсреща, по-дългата обедна почивка… Установих, че когато съм в дома на детето тези разсейващи фактори са много по-малко и аз съм доста по-ефективна и фокусирана в целите за сесията.
• Закъсненията не са фатални. Разбира се границите и точността са изключително важни, но когато детето си е вкъщи, задръстването, в което съм попаднала не се оказва толкова изнервящо.
• Материалната база на жилището е прекрасен ресурс за работа. Всичко, от което имам нужда, за да работя с детето е на една ръка разстояние. Ако искам да го науча да се облича – гардеробът е там; ако искам да го уча да си отсервира чиниите след хранене, използвам кухнята; ако работя в посока установяване на режим за сън – детското легло е на разположение.
• Мога да бъда до родителя в трудни ситуации. Би било трудно да каня родителя в сесията, когато детето е в криза, за да му покажа какво да прави, но е чудесна възможност аз да съм до родителя, когато кризата се случи вкъщи. Моят опит ми показва, че колкото и родителят да е запознат с поведенческия план за работа с проблемни поведения, той трудно го прилага сам у дома, без подкрепата на специалист.

Заедно с плюсовете на това да работя в къщата на детето има и някои минуси:

• без кола придвижването от едното семейство до другото е трудно
• багажникът ми е моят офис 🙂
• няма условия за обедна почивка, каквато имах, работейки в екип в центъра
• не всяко семейство би ме допуснало в дома си
• има по-голям риск от прекрачване на граници и сприятеляване със семейството, а това би размило и застрашило професионалните отношения
• в среда с други деца, може да се формира подходяща група за детето, което в дома е невъзможно
• изисква се повече опит, за да се работи с детето и да се обучава семейството на тяхна територия

Може би най-добрият вариант е балансът между работата в център или кабинет и работа вкъщи с включването на родителите. Въпреки минусите, за мен обаче плюсовете надделяват и вярвам, че първоначално е добре да се започне с интензивни посещения в дома на детето.

Имам една моя формула, която често си припомням: 1 час в дома на детето с присъствието на родителите = 1 месец занятия в кабинет без присъствието на родителите

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.