Изграждане на връзка с детето – мисията възможна!

Изграждане на връзка с детето – мисията възможна!

Като млад специалист едни от най-големите ми притеснения бяха: „Дали детето ще ме хареса?“, „Ами, ако връзката не се получи?“, „Дали ще издържи цялата сесия?“, „Какво ли ще си помислят родителите, ако детето плаче следващия път като ме види?“…. Страхувах се в какво настроение ще дойде детето и се надявах на добро астрологично подреждане на планетите, за да ми се получи сесията. Мисълта да му кажа да седне или да му дам кратка вербална инструкция, която то да изпълни се прокрадваше в най-смелите ми мечти и граничеше с риск от чутовна криза, която не бих могла да овладея.

Е, сега знам много добре, че всичко това зависи до голяма степен не от друг, а от МЕН. Аз съм част от средата на детето и аз мога да направя така, че то да иска да е с мен, да не иска да си тръгне и да няма търпение да дойде отново. Как? Ето няколко идеи.

Важно е още от първия ден да се „сдвоим“ с това, което детето харесва. Опитайте да разберете предварително какви са интересите на детето като разпитате родителите. Подгответе играчки и предмети, които биха заинтригували детето. Играчки със звук, светлина и движение винаги са добра идея. Направете така, че да е много по-забавно детето да е с Вас, отколкото само – бъдете креативни и с малка щипка детска наивност.

Уверете се, че обстановката, вашето присъствие и играчките около детето са желани и предпочитани. Внимавайте детето да не Ви възприеме като нещо застрашително, от което по-добре да се избяга. Такава вероятност има, ако непрекъснато взимате от ръцете му това, с което си играе, не му предлагате интересни и харесвани играчки и предмети, давате му прекалено много инструкции и го засипвате с реч, превръщате всяка ситуация в „учебна“ и винаги сте в ролята на „учител“.

Отърсете се от идеята, че щом детето е на 5 години, значи много харесва книжки за оцветяване, щом е момиче е фен на „Замръзналото кралство“. Често интересите на детето, с което ще работите не съответстват на интересите на неговите връстници. В това няма нищо лошо първоначално и би могло да се промени в бъдеще с Ваша помощ. Използвайте само това, което детето харесва и към което проявява интерес.

Използвайте спокойна, неутрална и естествена реч като описвате това, което детето прави: „строиш кула“, „разглеждаш книжката“, „буташ количка“ и т.н. Често отправяйте похвала и социално поощрение като внимавайте това да е само в ситуации, в които липсва проблемно поведение. Ако детето плаче и удря по играчката, не бихме искали да закрепим това поведение и да направим появата му много по-вероятна в бъдеще като похвалим точно в този момент детето.

Изграждането на връзка е процес и отнема време. Добре е този процес да бъде организиран и проследяван, за да знаете кога да минете на следващ етап. Ето един лесен начин да съберете данни:

Направете си таблица  с датите от дясно и следните стъпки от ляво:

1. Толерира ли детето физически да е близо до мен?
2. Детето взима ли от ръката ми играчката, която му предлагам?
3. Детето взима ли от ръката ми играчката, която му предлагам на малко по-голямо разстояние?
4. Доближава ли ме детето, за да вземе от мен играчката, която му предлагам?
5. Осъществява ли детето очен контакт с мен, когато иска играчката?

Отбелязвайте с + или с – за съответната стъпка всяка сесия. Когато имате три поредни плюса на дадена стъпка, чак тогава преминете на следващата. По този начин ще следите напредъка на детето и ще се ориентирате дали да продължите напред. След преминаване на 5те стъпки, можете да започнете с подаването на кратки вербални инструкции.

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.