Този въображаем диалог е доста близък до реалността и в ролята на учителката всъщност, бих могла да сложа почти всеки от обкръжението на детето: съседката, друга майка на детската площадка, продавачката в магазина, някой роднина и т.н.
Всички те обясняват поведението на детето с диагнозата, която му е поставена. Фокусирането върху диагнозата обаче, не ни помага: нито на детето, нито на родителя, нито на специалистите, които ще работят с него, нито на хората, които се грижат за него. Детето не е една ходеща табелка с надпис „Аутизъм“. И колкото повече дадени прояви от негова страна си ги обясняваме с това, че то има поставена диагноза, толкова повече влизаме в капана на т.нар. кръгова логика (circular reasoning). При кръговата логика наименованието, което се използва, за да се опише нещо наблюдавано, погрешно се използва и за да се обясни причината за това, което се наблюдава. Това объркване на причината и следствието е циркулярно, тъй като в кръговата логика те са едно и също и ни дават една и съща информация.
Ето как изглежда кръговата логика:
Да, Ива има поставена диагноза аутизъм, но вместо диагнозата бихме могли да се фокусираме върху средата около Ива: какво се случва преди и след поведението. Така ще имаме възможност да променим нещо и ще помогнем на Ива да преодолее проблемното поведение.
И все пак, добре е да знаем каква е диагнозата, за да:
Така че, добре е да имате диагнозата, но я дръжте в задния си джоб 😉
Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.