Невъзможността детето да се изрази какво иска, какво го боли или какво се е случило през деня е сериозна пречка както пред него, така и пред родителите. Дърпането за ръка не винаги може да осигури необходимата комуникация. Представете си, например, че сте навън и детето огладнее, а Вие не носите нещо за хапване – как разбирате желанието му? Представете си, че сте на гости и детето иска някоя конкретна играчка, която не присъства в стаята в момента – как разбирате желанието му? Представете си, че се разхождате и детето иска да отиде на конкретно място, което не е близо около вас – как разбирате желанието му? Това са само малка част от ситуациите, които биха възникнали в ежедневието и биха представлявали големи предизвикателства пред всички.
Вербалното поведение не е нужно да бъде вокално и всъщност детето Ви вече комуникира – може би се тръшка, плаче, насочва ръката Ви в дадена посока, дърпа, сочи с цяла длан или подава предмет. Нашата цел обаче, е да направим тази комуникация функционална и разбираема за околните, а не само за най-близките. Ето с какво да започнете:
Комуникацията е процес и отнема време, но колкото по-организиран и интензивен е този процес, толкова по-бързо ще се стигне до желаната комуникация и ще се преодолеят проблемните поведения, чиято функция е достъп до нещо желано. Ако детето няма желание да комуникира и не го прави, не чакайте това да се случи от само себе си, а действайте и организирайте на ден десетки ситуации, в които да му предоставяте възможности за това.
Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.