Аз чакам, чакам вече час…..

Аз чакам, чакам вече час…..

Майката на Мишо идва да го вземе и се заговаря с учителката повече от обичайното. Мишо дърпа майка си за ръката, тропа с крака, плаче и иска да излиза.

Ани е гладна и татко ѝ топли яденето във фурната. Ани непрекъснато отваря фурната и иска да вземе храната от там, преди да се е стоплила.

Филип и Георги са близнаци на 6 години. Несъобразителен роднина купува две камиончета за децата, но в различни цветове, които им подарява за рождения ден. Филип получава зеленото, а Мишо синьото. Зеленото камионче е захвърлено и Филип агресивно се опитва да вземе от брат си синьото преди момчето да е успяло да го разопакова докрай.

Познато, нали? Умението да се изчаква е трудно! Особено за децата! И особено за децата с трудности в развитието. Сякаш обясненията и думичките „после“, „след малко“, „ей сега“ не вършат никаква работа, а гръмкото „ИЗЧАКАЙ!!!“ възпламенява кризата още повече.

За да научим детето да чака, трябва да имаме ясен план и да не залагаме на чакане – чакането при детето да се случи от само себе си J

Ето какво ни трябва: предпочитани от детето предмети, играчки, храни, таймер, цветна карта-знак с надпис „Чакам“, бланка за отчитане на данните.

В началото е важно да провеждаме процедурата в контролирана и организирана среда. Би било голям провал, ако се опитваме да научим детето да чака в магазина, в ресторанта или на детската площадка, когато проблемното поведение вече се е проявило.

Тъй като концепцията и идеята зад „чакам“ е доста абстрактна и неясна, ще използваме визуален знак, който да ориентира детето какво се очаква от него. Аз използвам ламинирана червена овална форма с надпис Чакам, с размер около 20 см. Вие можете да си изработите в друг цвят и размер. Важното е да е от твърд материал, така че да издържи повече, да има надпис и да не е шарена и твърде ефектна за детето.

Таймерът ни трябва, за да отчитаме секундите на интервалите, през които детето ще чака. Аз използвам телефона си като го оставям под масата или така, че детето да не го вижда, тъй като не искам да го разсейвам допълнително, а и е твърде вероятно процедурата да научим детето да чака да се превърне в битка за телефона, вместо целта, която сме си поставили.

Заложете постижима цел. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно изчаква. Не е реалистично, ако работите с 3 годишно дете, да заложите крайна цел – 10 минути.

Процедурата е следната:

1. Организирай средата, така че детето да иска и да вижда дадена предпочитана играчка, предмет, храна
2. в момента, в който детето посегне към предпочитаната играчка/предмет/храна, покажете картата-знак и кажете „Чакам“.
3. преброй 1 секунда
4. приберете картата и похвалете детето “Много добре изчака!” (варирай похвалата, но описвайте поведението, напр “Чудесно чакаш!“ и др.)
5. незабавно дайте предпочитаната играчка/предмет/храна
6. повторете същата процедура 3 последователни пъти с 1 секунда интервал за изчакване
7. Започнете да увеличавате интервала:

• повтори процедурата, но преброй 2 секунди
• повтори същата процедура 3 последователни пъти

8. Ако детето не проявява проблемни поведения след всяка серия от 3 последователни опита, увеличавайте интервала за изчакване с 2 сек: 2с, 4с, 6с, 8с, 10с, 12с и т.н.

Важно е Вие да имате контрол над това, което давате на детето. От една страна е удобно да се използва храна, но от друга трябва да внимавате. Използването на нещо малко и лесно за даване за хапване е практично, тъй като можете да го чупите на малки парчета и да давате едно по едно за всеки интервал. Например, ако детето обича солети, дръжте Вие пликчето, начупете солетите вътре предварително и давайте по едно малко парче за всеки интервал на чакане без проблемно поведение. Не го правете обаче, ако детето е много гладно и не е яло отдавна. Не го правете и ако детето е сито, но само и само, за да работите по тази програма, ще му давате храна. Не е етично!

Ако използвате играчки и предмети, подберете такива, които или да имат бройни части (пъзели, мозайки, кубчета) или да контролирате вие (сапунени мехурчета, играчка с движени, звук и светлина).

Ако детето прояви проблемно поведение, върнете се на предишния успешен интервал и започнете отново от там. В никакъв случай не давайте исканата играчка, предмет, храна, ако детето се въвлече в проблемно поведение! Прекратете този урок, изчакайте и след малко опитайте отново с последния успешен интервал на изчакване.

И още един важен съвет – Не казвайте „Чакай“, ако имате предвид „Не“

След като детето започне да изчаква в структурирана и организирана среда, започнете да му давате тази възможност в по-естествени ситуации, не само когато иска нещо. Например, когато отива до тоалетната – добра възможност да се научи да изчака реда си или когато си мие ръцете преди хранене. Не ви трябва цяла група от деца – можете да използвате наличните роднини – тати, баба, братче и т.н.

Следете и отчитайте прогреса на детето. Направете си таблица с 3 колонки и много редове надолу. В първата колонка запишете датата, във втората времевия интервал, а третата разделете на две: + и – като ограждате съответно дали детето е изчакало или е проявило проблемно поведение.

Ето я моята бланка:

Насоките и съветите в статията не заместват индивидуалните консултации, сесии и супервизии с обучен и сертифициран специалист.